д-р Никола Бенин
Жури в състав: Амелия Личева, Милена Кирова, Дария Карапеткова, Дарин Тенев и Митко Новков номинира следните книги в категорията „Детска литература“ за литературната награда „Перото“:
Сотир Гелев, „Как Лора се научи да брои до десет”, изд. „Ентусиаст”;
Елена Алексиева, „Приказките на господин Кабода”, изд. „Факел експрес”;
Иван Раденков, „Котаракът Франт и загадъчният остров”, изд. „Ентусиаст”;
Елена Павлова, „Камен и пиратите от 5 г.”, изд. „Софтпрес”;
Виктор Самуилов, „Нъцки”, изд. „Жанет 45”;
Мая Дългъчева, „Топлото човече”, изд. „Жанет 45”
Единодушно за победител беше избран Сотир Гелев с „Как Лора се научи да брои до десет.
Сотир и Пенко Гелеви навлизат в полето на детската литература с поредицата „Илийчо и Август“, „Илийчо, Август и седемте джуджета“ и „Илийчо, Август и Гергин“. В книгата „Как Лора се научи да брои до десет“ от Сотир Гелев героинята преминава през различни интересни перипетии, докато достигне до числото десет. В началото тя познава само цифрата едно, но това й стига, за да може да си поиска да изяде една и още една, и още една палачинка… В трудния път до числото десет Лора си има вълшебни помощници и това са: Чудовището, джуджетата, драконът, феите, мишките, Разбойника, паякът и Вещицата. Верен приятел към голямото й изпитание и приключение в света на цифрите е Сергей Есенин, който е котка с мъжко име.
Всъщност книгата „Как Лора се научи да брои до десет” представя метафоричния път на порастването, на отправянето към непознатото. В приказния модел на себенадмогването научаването на цифрите не е просто приемане на предизвикателства, а достигане до познанието. Според Дария Карапеткова: „Нейното (на Лора – бел. моя, Н. Б.) израстване е резултат от стечение на обстоятелствата – колкото причудливи, толкова и математически закономерни, така че да не дадат на педантите повод да обвинят Гелев в манипулиране на фикционалната действителност като за деца”. В книгата на Сотир Гелев са изградени интересни детски светове, в които неусетно се преминава от реалното към приказното, от ежедневното към необикновеното, фантастичното. Подобно в „Алиса в страната на чудесата” от Луис Карол и тук посредством парадокса и остроумието е осмислена и внушена високота цел пред всяко дете – да участва активно в откриването на началата на живота.
За автора
Сотир Гелев е роден през 1960 г. в Асеновград. Ходил е на уроци по рисуване при Георги Ковачев – един от най-нежните и елегантни български пейзажисти.
Той е завършил Училището за сценични изкуства в Пловдив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“. Следващата година го реализира професионално в Държавното студио за анимационни филми. „Пилето“ участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг.
През 1991 г. Сотир и брат му Пенко Гелев създават списанието за комикси „Рикс“. За списанието Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“.
През 1998-1999 г. написват сценария на филма „Магьосници“ и го реализират като продуценти, а Сотир е режисьор на филма заедно с Иван Георгиев. След година Сотир и Пенко написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. Сотир отново е режисьор на филма.
Пенко е продуцент, а Сотир е автор на сценария и режисьор на филма.
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. След 2012 г. издават албумите „Над дъгата“, „Над дъгата 2“ и „Аракел“. За този албуми Сотир създава комиксите „Призрак“ и „Патент 64246“, а по негови сценарии Пенко рисува комиксите „Дичо Пъдаря трябва да умре“ и „Тамара“.
Албумът „Аракел“ е изцяло създаден по сценарий на Сотир.
Сотир и Пенко са автори на поредицата от комикси и книги за Илийчо и Август, която включва „Илийчо и Август“, „Илийчо, Август и седемте джуджета“ и „Илийчо, Август и Гергин“.
Из “Как Лора се научи да брои до десет”
Първа глава
Едно
Лора можеше да брои само до едно.
„Това ми стига — каза си тя. — Мога да преброя всяко нещо, което видя.“
Застана пред огледалото и преброи себе си: „Едно момиче на име Лора“.
Котката влезе в стаята и Лора я преброи: „Една котка на име Сергей Есенин“. Лора се зачуди защо котката има мъжко име, но в това време майка є извика, че закуската е готова. Лора влезе в кухнята и преброи майка си: „Една майка“. На масата имаше една голяма чиния с палачинки. Имаше и един буркан с течен шоколад и едно парче сирене.
— Колко палачинки искаш, Лора? — попита майка є.
— Ще изям една, а после и още една — отговори Лора.
— Това колко прави?
— Казах ти — една! И още една, ако съм гладна.
— Защо не се опиташ да преброиш повече от едно?
— Защото може да се наям само с една палачинка! А може да изям и още една.
— А ако изядеш повече от една палачинка и някой те попита колко си изяла, какво ще отговориш?
— Кой ще ме попита?
— Не знам. Например — котката!
Лора се обърна и погледна котката. Сергей Есенин се тъпчеше с котешка храна от купичката си.
— Няма да ме попита. Заета е — каза Лора на майка си. — Защо нашата котка има мъжко име?
— Нарекохме я така, когато беше съвсем малко коте. Мислехме, че е мъжко.
— Добре поне, че не сте объркали моето име!
— Говорехме за друго! — поклати глава майка й. — Не искаш ли да знаеш колко палачинки съм приготвила?
— Защо? — зачуди се Лора. — И без това едва ли ще останат, след като брат ми се събуди.
Лора натъпка една палачинка в устата си, грабна още една и изскочи на двора, като пътьом взе шапката си. Сергей Есенин вече се беше нахранила и хукна след нея.
worldliterature.wordpress.com 